Като факла. Като факла изгорях днес докато ги намеря пустите му факли.
А денят не изглеждаше екстремен, но пък като ми е тръгнало така по понеделнишки, не ми се мисли до петък какво може да се случи.
А до 14.30ч. всичко изглеждаше мирно и кротко и нищо не предвещаваше подобен развой на събитията.
За да стана максимално ясна на драгия читател, ще започна с факта, че работя в рекламна агенция, а в този бранш обикновено нещата се правят "бързо, акуратно, окончателно" и най-вече - в последния момент. Железно правило е и обикновено колкото в по - последния момент се случват нещата, толкова по-добре стават. Странна зависимост, но абсолютен факт.
Като уважаваща себе си рекламна агенция, няма как да не се замесваме от време на време и в някое грандиозно ПР събитие. Такова ще се случи и утре, а днес беше денят - лудница.
Подготовка на материали, речи, прес-съобщения, окомплектоване на чаши, каталози, двд-та и незнам-си-още какви неща. И факли.
А ако ме питате за какво са ни факлите, е, никой от нас не подозираше, че ще потрябват, но - на, имало било нужда да огреем обекта, да го стоплим може би. А предвид факта, че ще има и шатри, току-виж сме докарали и Хан Аспарух за цвят. Пък в периода на предизборни кампании може да го изберем. Където цар, там и хан, колко му е.
В 14.35 ми биде съобщено, че жива - умряла, факли трябва да намеря. Или по-точно триножнци, понеже ръководното тяло вече било купило факли, ама били с малък пламък, а трябвало да се вижда от ехееее, цели 500м. И не само че трябва да се виждат от толкова далеч, ами е нужно и да ги сложим върху нещо. Инак като нищо ще объркаме пловдивската общественост, че откриваме Олимпийски игри в града им по никое време. Та затова - триножнижци се искаше да намеря на първо време, ако ли не - големи факли. Театри ли ще преравям, опери ли, аз да решавам, но факли утре трябва да запалим.
Първа спирка - киноцентъра, понастоящем Ню Бояна Филм. А отвътре изглежда досущ като Олд Бояна Тиътър. Звъннах - сърдита лелка. Защо ли си мислех, че след като чуждоземци са ни купили, и порядките са чуждоземски, ех, мечти, мечти...
Имали факли - викат - ама ги били обещали всичките. И слава Богу, че нормалните хора не ги искат от днес за утре, ами ги планират за след няколко дни, та точно за утре могли да ми ги дадат.
- Хубаво - викам аз - ама сега е почти 15.00ч, аз кога мога да дойда?
- Ми, когато искате, ние сме до 17.00. - егати и оксиморона - ем когато искам, ем да е до 17.00.
- А колко струват?
- А за цената се обадете на Калинка - рече тя и затвори.
Звъннах аз отново в централата и поисках Калинка
- Коя Калинка?
- Ми, как коя - Калинка, фамилия не знам, ама тя би трябвало да знае колко ще ми струва да наема факлите, за които се обадих преди малко.
Дадоха ми Калинка, обясни ми тя най-подробно, но се оказа, че тези факли ги дават без горивните вещества вътре.
- А аз откъде да разбера как да ги запаля - попитах Калинка
- Ами, незнам, позвънете в централата и искайте отдел "Пиротехника"
Айде пак - добър ден, знам че имате факли, знам, че мога и да ги наема, дори знам от Калинка и колко ще ми струва това удоволствие, ама ще бъдете ли така добра да ме свържете с любезните ви пиротехници, да ме осветлят ( буквалистка долна) как да си ги запаля?
- Ми няма никой там - прас слушалката.
Не, отсече рештелно мързела в мен, все трябва да има и негде по-близо. И започнахме двете с колежката да преслушваме софийската културно-сценична общественост с тайната надежда някой някъде само нас да чака, досущ като Владо Береану на първата си среща с кака Лара - със запален вестник (факла) в ръка. 
Чакаше, чакаше - ама каръци като нас никой не чака. В Операта в понеделник нямало сценични работници, в Музикалния Театър никой и не рачи да ни уведоми имат ли изобщо сценични работници, а с реквизит - отговорника на Народния Театър ( инак изключително отзовчива женица) проведох следния безумен диалог:
- Добър ден, аз за факлите звъня (  понеже получих телефона й с връзки и вече й бяха обяснили кой съм и за какво се боря )
- Добър, ние имаме, но не зная дали са такива, и време нямаме, трябва да се рови, вие кога ще реагирате, то сега вече почти мина деня.....бла-бла-бла
Слушах, слушах, пък срам - не срам, изтърсих:
- Извинете, на мен ли говорите - имах сериозно основание да се усъмня, тъй като половин час преди това, когато свъннах на колега, той ми вдигна, но продължаваше да говори с клиент по другата линия. И докато вдена кой какво и на кого приказва...ойде коня в ряката.
- Ми на вас, на кой друг - брех, че люта се извъди таз реквизиторка.
- А, добре, значи да дойда да ги видим и ако ги харесам да ги взема - толкова обнадеждена бях, че можех да литна направо. - Аааа...голям пламък ли правят?
- Ми, те са градински факли, купувани от Бриколаж...
Фюююююююю....ей тъй бързо ми се изпари ентусиазма, понеже и нашите закупени факли бяха тоже от Бриколаж и по думите на очевидци не правеха нужния пламък.
- А поне триножници, на които да ги възкачим тез факли? - с плаха надежда в гласа продължих аз
- Ама как триножници, вие как си ги представяте тези триножници?
И понеже аз тук бяха вече смазана и безмълвна и кротичко се прекръствах на бюрото, колежката я обзе такъв кикот, че аз трябваше да се завъртя, за да не я гледам как се тресе и цвичи от смях.
- Ами....как да си ги представям, както изглеждат - така си ги представям - ужасен инат съм понякога и за нищо на света нямаше да си призная, че нямам и бегла идея на какво приличат.
- Ама метални ли да са - и тая се оказа инат обаче
- Ми - метални, дървени - каквито имате, ние не сме капризни - га че ли можехме да си позволим да сме.
- Не, нямаме - каза тя, а на мен ми идеше да й викна " Ми като нямате, що ме разпитваш как си ги представям, а?"
Всичко клонеше в посоката на качване към Бояна и след 5 минути вече стопирахме на бегом първото появило се пред погледа ни такси.
Връхлетях до шофьора и погледнах въпросително:
- До Киноцентъра?
- ОК - лаконичен си го намерихме и слава Богу.
- Ама до 17ч. трябва да сме там, нали - и метнах най-покъртителния, подбретонен умилостивяващ поглед, на който бях способна.
- Ще - каза той и с това се превърна в моя герой за деня.
По време на пътуването все пак реших да повторя опита с пиротехниците, но се оказа, че такъв отдел нямало, били отдел "Ефекти".
Брех, как бързо ги преквалифицираха си казах, но и това не помогна да открия поне един ефектен техен представител. Но, обеща ми Калинка, те щели да бъдат там след 17.00, когато аз се предполагаше, че ще успея да се класирам. "Неведоми са пътищата Боянски, както и работното време на ефектните питотехници" - това беше мантрата, която си повтарях, докато пъплехме нагоре.
В 16.55 се заковахме пред " розовата сграда, след втората бариера, вдясно, където ще ви чакам", както беше издекламирала на еин дъх Калинка в последния ни разговор, но на хоризонта нямаше ни Калинка, ни майски бръмбари.
Постояхме, постояхме, пък звъннах отново на централата, искайки вътр. 21-30. 
- Калинка я нама - рече ми жената, която вдигна, отиде да посреща едни клиенти
Естествено, че няма да я има, си рекох, да имаше късмет да е още там, докато нашите ботуши подгизваха отвън в снега.
- Да, да, клиентите сме ние, ама Калинка я няма.
- Ааааа, вие сте се загубили - провлачи досадно жената
"Не думай, нямаше да се досетя" - на ум, а на глас " А накъде да тръгнем, за да се намерим"
Тя като на олигофрени и на принципа " Мое дясно,а не ваше ляво" ни обясни накъде да ходим и след 3 минути вече се здрависвахме ентусиазирано с Калинка.
Вярвайте ми, не помня откога не съм била по-щастлива да видя някой, който не познавам.
Калинка някак веднага разбра размера на нашето бедствие и когато ни упъти с бланката ( и с осторожното "И внимавайте да не се загубите, понеже е почти сигурно, че ще успеете "), на мен почнаха да ми никнат крила.
Оставаше само да намерим и "жената, коато ще ви чака като се качите по металното стълбище, което се намира като завиете в ляво и след като подминете самолетчетата". То започна да прилича вече на партизанска явка нашето - навсякъде ни очакваха хора, които бяха информирани какво искаме и бяха готови да помогнат. "И да не забравите питите с кашкавал" ми идеше отвътре да кажа на Калинка на раздяла, но някак не исках да я убеждавам окончателно в моята ненормалност.
Намерихме и самолетчетата, и металното стълбище, и "Началник дребен реквизит",  а тя беше така добра да ни избере четирите най-добри факли.
А последното, което окончателно ни убеди, че в Бояна Ню Филм са построили комунизма, беше табелката, висяща на видно място в реквизитната " Всеки реквизитор - Леонардо"
Нарамихме поживо-поздраво факлите и се отправихме към града, а у мен се загнезди любопитството ще ли светнат утре тези факли, или не.
И понеже трябва да стана в 5 сутринта, за да не изпусна великото събитие, сега се оттеглям да сънувам факли и факлоносци.

факелно

взривоопасно:-)))

И последно с какво вървят тия факли? Бензин, газ, нафта?

Лешпер

Mnogo dobre napisano!!!!!
Sqka6 na men mi se e slu4ilo i adski mi napomni na ludite dni i filmi v koito me e hvurlqla sudbata, sqka6 se e podigravala s men :)))))))))

със спирт на бучки вървят, ама другия път смятам да пробвам и с небет-шекер дали няма да стане.
Но - пламнаха, пламнаха и това беше момента на абсолютния ми личен триумф:-)))

Хеххе... направо като в патиланско царство :):):) Разсмя ме, макар че на теб изобщо не ти е било до смях :):):)

В поетична форма ти успя да опишеш живота и бюрокращината на българина такъв какъвто е.
Най ми хареса репликата която избрах за заглавие на коментара си.
усмихнисе на пук :))

Милата...:))))))

Thought I would comment and say neat theme, did you make it for yourself? It's really awesome!

Sorry?