Прочетен: 3783 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 28.09.2010 15:34
Не знам дали помните как основно наше забавление като деца, а и като по-големи деца, беше да се ровим в телефонните указатели ( едно време), сега - директно в мрежата, за странни имена и фамилии.
Аз лично даже, с другарчето по апартамент, звънях на странните имена само заради кефа да чуя как се произнася името, но така беше едно време - соц. децата, живеещи на шумни и оживени булеварди нямаха особен набор от забавления.
Колкото повече пораствахме, толкова по-голяма рядкост ставаха изчанчените съчетания ( за справка - еталона в областта Ричард Груев ). До днес...
Повода не беше никак розов - колежката я ухапа куче и двете с нея се запътихме към Пирогов. А там - пред спешния кабинет - стройна опашка. И ние се подредихме, с надеждата поне за два часа да се уверим, че кучето не е било бясно и да си ходим поживо-поздраво.
Не че е прилично, ама имам лошия навик да наблюдавам хората около себе си ( на моменти дори съм ужасен социален воайор ), та и сега го сторих. Повечето чакащи бяха очевидна жертва на поледицата, и по-точно на кметското безхаберие; покрай тях и разтревожени придружители ( естествено, кой луд ще остави свой близък сам в този паноптикум ). В общи линии - нищо необичайно за сезона, все пак е повече от редно да цари всеобща изненада всеки път, когато вали сняг посред зима. И сред тази иначе средностатистическа опашка пред травматологията - една девойка - абсолютно копие на Парис Хилтън. Русо каре, леко смачкана физиономия, нацупени устнички - класика. Чака блондито и гледа с четири очи да не би да я предредим. Гледа тя с надежда към вратата, гледам и аз - тъпо и упорито - в нея и се опитвам да разбера какво не й е наред. Обикновено интуицията не ме лъже и в първите пет минути бях убедена, че ще индикирам недоразумението в нея, но след изтичането им, друга смущаваща особеност в момичето, освен приликата й с онова недоразумение на природата не открих. Поместих поглед, повъртяхме се още малко, пък докторите отвътре рачиха да прегледат моето другарче и след малко вече чакахме пред манипулационната. Не че не попитахме около 15 пъти дали трябва да чакаме само за промивка на рана и ваксина и всичките пъти ни беше отговорено " Да, тук чакайте за ухапване от куче", но някак по-авторитетно е да влезе тя след 40 минути чакане и вътре сестрата да й каже : " Аааа, за кучета - в съседната стая". Що пък да е бързо, като може да е бавно. Особено насред такъв социален оазис като Пирогов. Ама и пред вратата на манипулационната си отвисяхме около 10 минути, докато не благоволи някой да отвори. Е, тия 10 минути се оказаха решаващи. Отвори се вратата на травматологията, излезе един лекар с размерите на трикрил гардероб с надстройка и басово изгъгна " Саманта Кочева".
Тамън да прихнем в един глас, когато към лекаря се приближи блондинката и изчурулика " Аз". Искам да ви кажа, че след тази сценка, всеки порив на смях, предизвикан от името на мастития спортен коментатор, внука на дядо Груйо, остава като блед спомен. Всички негативни емоции около пребиваването ни на болничната територия бяха изтрити мигновено от въпроса, който и двете си зададохме подсъзнателно - как ли се казва дядото на Саманта?! И чий болен мозък не е съобразил абсурда на цялото име на детето си, когато му го е давал. Добре бе, може ли...?
10.01.2009 00:04
страхотно написан постинг
За дъщеря ми: Плашимира, Страшимира, Змиелина, Гуна Мистрала и тн...
А наскоро моя позната каза, че ще стане кръстница, ако първото ми дете се казва Жмуц...
К'во да ти кажа, яко изтрещяване е с имената:)
Но без майтап, аз съм ходила до библиотеката за Българския именик и имаше Джибра, Джука, Джуна и прочее звучни идеи........
Тцъ тцъ:)