След като благополучно се ожени човек, някак естествено идва и желанието да си направи ремонт на жилището. Речено-сторено, изнесохме се от апартамента, който ще ремонтираме и се нанесохме за временно пребиваване в такъв, намиращ се в чисто нов блок. Луксозен. Или поне така твърдят строителите пред една съседка, която искала съвсем кротко да си сложи климатик в къщи ( респективно - външното му тялло да е вън, вътрешното-вътре ). Да, ама - не, казваше дълбокомислено Петко Бочаров навремето във "Всяка неделя". Да, ама - не, казали и строителите, не може да си слагате климатика навън, това е луксозна кооперация, трябва да свиквате...Е, наложи се и на нас бързо да свикнем с луксозния си нов дом. 
Тъкмо бях изпратила благоверния на работа и спокойно се привеждах във вид, подходящ за нагъчкване в трамвая, когато на вратата се позвъни. Отварям и гледам съседа отдолу, редом с един майстор.
- Ти днес ще си бъдеш тук, нали така, че ей го на човека е дошъл аварията да отстранява - рече съседа и ме погледна въпросително.
Че авария имаше - имаше, стената на кухненския ни бокс прогресивно мухлясваше - луксовете, луксовете,  за тях става дума, но...че никой не ни беше предупредил, че трябва да стоим вкъщи, си беше също толкова вярно.
- Ммммм...не..днес няма да има никой тук - отговорих на чичо Павлин, но ако за в бъдеще ни предупредите ден по-рано, ще намерин начин да осигурим присъствие.
- Аааа, ама как, Лидка не се ли е обадила? Аз вчера говорих с нея, тя да ви предупреди, леле, как може така, бе, безотговорни хора, ееее, значи - чичо Павлин започна да ръкомаха и да се вайка, а през това време котката ми се шмугна през вратата и в следващите няколко минути цялото стълбище биде огласяно от мяукане ( тя все пак беше разгонена ), вайкането на чичо Павлин и смеха на майстора, комуто гледката на моя милост по халат, тичаща след животното явно беше забавна.
Нейсе, разбрахме се да сляза на тръгване за работа и да кажа на чичо Павлин дали и кога ще може някой да остане вкъщи и след около час вече бяхме с разменени роли - аз звънях на няговата врата.
Отвори ми жена му и аз започнах по каналния ред : Добър ден, съседката отгоре съм, чичо Павлин търся.
-Тук е - отговори тя - ела, бе, ела, момичето отгоре е тук.
Показа се човека, потвърдих му аз как ми е свръх невъзможно точно днес да не отида на работа, той се повайка още малко и в един момент аз се оказах страничен наблюдател на техния диалог на тема " как е възможна такава безотговорност и как на никой не му пука, че тече, ама на - и на тях оттук нататък ще спре да им пука ". Аз обаче, твърде прозорливо, забелязвам, че тя на няколко пъти се обръща към някой си Андрей и така, на третия път започнах да надничам плахо вътре да го видя и този Андрей. Нo Андрей нямаше поне докъдето успявах да видя, а най-интересно е, че не се и обаждаше в отговор. Да...не ми бил чичо Павлин, най ми бил чичо Андрей....се оказа ситуацията, но кой можеше да предположи. Благоверния, като типичен натурален блондин имал спомени от детството ( когато сегашните съкооператори са били собственици на къщи, за което са обезщетени ), че точно този чичо е Павлин.
По-интересното за мен в случая беше, че нито той,  а още по-малко жена му реагираха на преименуването, ама сигурно понеже не бях понесла кърпа, та не ме сметнаха за достатъчно достоверен кръстник...
 Тамън да си взема довиждане и да поема към спирката, жената на чичо Павлин ( Андрей ) ме застреля от упор.
- А я да те питам аз, вие ли пържихте гъби оная вечер???
Почнах да мигам на парцали,ама бързо взех въздух и понеже обикновено във всяка ситуация все намирам какво да кажа, та й отговорих:
- Госпожо, вижте, аз имам гастрит и по принцип не пържа, а гъбите ги предпочитам натюр, само леко запечени на котлонче.

- Аааа, ми щото оная вечер изведнъж като ми замириса на пържени гъби и му викам на него, Андрей ( тук явно вече ми натъртваше, че това не е Павлин ), тези отгоре май гъби пържат нещо. Ама щом не сте били вие явно някой друг е бил. Еее, значи, аман, и тук са си оставили ръцете тея майстори.

Луксовете на новото строителство, нали ви разправям от самото начало за тях...

Разбрахме се, де...тръгнах си аз, но така и не посмях да призная, че именно оная вечер запържвах малко наденичка за боба, дето готвих за благоверния ( те научат ли те веднъж, че пържиш...ходи доказвай после, че нямаш сестра ).
Обаче...утре ще доложа как ще се стекат събитията тази вечер, тъй като в момента запичам кърначета  на котлона и чакам всеки момент стрина Павлиница да звънне и  да пита откъде сме ги брали тези манатарки, че така й ухае долу...

 

 

хихихи, благодаря ти, най-накрая нещо свежо днес!
хубава вечер!

хубава и на теб!

Ох, да. Луксозно стоителство! :-)) Е, аз си нямам такъв проблем. Живея си в стара, но добре поддържана кооперация в центъра на града и съм си много щастлива. Е, да, вярно и тук си имаме течове понякога, ама поне не чуваме и не усещаме какво готвят съседите. Приятен ден! И благодаря за веселата история.

Защо ново и луксозно все заедно вървят, не ми го побира акъла, ама хайде....
Аз също живея в стара кооперация в центъра на града. В моя апартамент не влизат миризми от чуждите жилища, но входа и стълбището "ухаят" на мухъл, комбиниран с нафталин и понякога - готвено. Уникално, а?! Повечето обитатели са доста възрастни и с това си обяснявам манията да събираш в апартаменти и мазета стари вещи и особено стари дрехи, дюшеци и какво ли не. Повдига ми се от тази миризма, но както една приказлива съседка каза "трупал си толкова години, жал ти е да хвърляш". Затова не помага никакво проветряване.

Е, да има си и лошите страни да живееш в такава стара кооперация с възрастни съседи, но понеже аз съм израстнала на такова място на мен винаги ми е било завабно да гледам как баба и останалите съседки на нейната възраст пиеха кафе и обсъжадаха комшиите и тяхната рода до 9 коляно, просто защото всяка от тях живееше в квартала от поне 50 години и познаваше не само всичките съседи и комшии, ами помнеше дори бабите им! Изобщо има си и хубавите страни. Освен това повечето ти възрастни съседи, поне моите, бяха страшно мили.
Сега живея на нова място, ама пак в подобна кооперация, но съм тук от няколко месеца и още не съм се адаптирала, т.е. не съм се запознала с всички мили баби от входа. :-))
Та няма значение дали живееш в нова или в стара сграда, щом се чувстваш добре и се разбираш със съседите.

така е. Апартамента, който ремонтираме е в такава стара кооперация. Там съм израснала, за известно време после не живях там и като се върнах преди две години всички съседи толкова ми се радваха. А най-големия парадокс е , че сега се радват дори повече на мъжа ми. Направо основаха фенклуб на " онова, хубавото, русичкото момче":))). Мили баби са обаче, сладурки.

В кооперацията, в която живея, аз съм нова, но вече бабите ме знаят. Аз тях - не.
Веднъж баща ми се качвал по стълбите и срещнал една, която миела прозорците на входа. Тя го попитала къде отива (може и да е крадец, тя откъде да знае). Обяснил той при кого се качва по етажите. А тя отвърнала: А, ....от третия етаж ли? Тя е много добро момиче! :))))))))))
Така баща ми разбрал, че дъщеря му е добро момиче :))))
Е, сега и вие знаете! ;-)
Поздрав на всички!

И аз си предпочитам старите панелки ;)

развесели ме...наистина умееш да пишеш - баща ти е бил прав