До вчера смятах, твърде наивно уви, че е съвсем в реда на нещата да му се прижени на човек, да си планира сватбата 5 месеца и накрая да не се стига до ексцесии, бързане и простотии. Споменах ли думата "наивно", ако не съм, спокойно, до края ще срещате има-няма през ред.
И тъй...3 месеца преди великото събитие бяхме толкова напред с нещата, че спокойно си планирахме и лятната почивка преди бракуването. Мина почивката и след нея - сиреч вчера - започна финалната офанзива. Днес беше денят "Х", в който трябваше да ходим за медицински, тъй като не може то това да стане, когато му скимне на човек, понеже важат точно един месец. И като се вземат предвид двете взимно изключващи се обстоятелства - медицинските да се занесат в гражданското седмица преди събитието - сиреч петък и факта, че при нормално протичащи обстоятелства, те щяха да са готови другата сряда, решихме да съкратим процедурата. Намерихме връзка, помолихме да минем само за печати и спокойно си заспахме снощи с идеята, че към 11 вече ще успеем и на работа да отидем...
Да,да....това с бързите изледвания е един друг филм, в който ние не успяхме да играем обаче....
Оказа се, че ни трябвали бланки, които след седмия обходен РЕП, ни информираха, че се продават само в книжарници. Две затворени и една, в коато има другите два вида свидетелства за медицински, но не и нашия. Живо и здраво да е другарчето, което събудихме да стърчи до книжарницата под тях да ни вземе....10 броя взе човека:))), ама страх лозе пази.
И тъй, със заветните хартийки, с една спринцовка по-малко кръв в телата си ( мамка му, не дават шоколадчета, като ти точат кръв) и все още с надежда за бързо минаване в погледа, се строихме в болничното заведение.
Кожен, психиатър, тамън вече му видяхме края и се наложи да се отвисим пред кабинета по вътрешни болести., където се наложи да изслушаме анамнезата на една баба. Баси, има хора, които си умират да разказват с детайли кои чарколяци са им се поврдили. На осмата изброена диагноза вече долових гордост в гласа й. Тамън си мислех, че ще млъкне, когато извади бабата последния коз - диабет. Нема хъката-мъката, човека, когото беше хванала за слушател се препоти и от неудобство явно я попита с какво се поддържа, а тя гордо му обясни, че досега не взимала лекарства, ама си имала апарат де, измервала се. Обаче, тая пуста кръвна захар много варирала....между 8 и 15 и тя не разбирала от какво. Ще се наблюдаваш -живна дядото и взе по-дейно участие в разговора - от какво ти е 8 , от какво - 15. Ще,ще, обеща бабата и за наша радост я поканиха в кабинета.
Нас също след малко и след около половин час вече бяхме горди собственици на медицински свидетелства за сключване на граждански брак, които спокойно могат да се борят за най-голяма гъстота на печати на формат А6.
Всичко това отне 4 часа.....а дори не ни преглеждаха. Не искам и да си представям какво ме чака, ако наистина се налага да ми оказват медецинска помощ...

А само до преди няколко дни положението беше такова...

МВнР на Лешпердистан изказва дълбокото свое и на целия лешперски народ към страданията ти. Също така изразяваме и нашата радост, че отново се е изпълнила древната лешперска поговорка " Всичко е добре, когато свършва добре".

Йош, търченето винаги го има:)))))))) Много е идиотско, но накрая е супер кеф:)))))) Поздрави и абстрахирай се от бюрокрацията - колкото и да е трудно:))))))))

Да, сега вече и на мен ми е смешно, ама тогава не беше:))). А и миналата седмица се ожени едно другарче, та поне имах генерална репетиция:))). Тенкс за съпорта;)

За нищо:) Аз нали вярвам в happy enda и се скъсвам да обяснявам колко е лепо животно бракът всъщност.....Та винаги се радвам, когато някой ще се замеси в тази случка:))))))))))))